В навечерието на новата учебна година се сещам за вълнението, което изпитвахме като деца в края на лятото. Спомням си за моите учители с благодарност и поклон. Мисля си като родител как с трепет подготвях децата си за този дени и как гордо стояхме на първия учебен ден за детето в редицата на развълнуваните.

Днес виждам колко много е направила общината за училищата. Те са красиви външно, там където съм видял – и вътре. Имат нужното за нормален учебен процес.

Дали обаче всичко е направено? Дали децата ни получават онова, което е нужно за тяхното развитие? Дали отиват спокойни на училище и дали обучението протича в нормална обстановка? Дали няма насилие, агресия между децата; дали учителите имат възможност да работят спокойно и на всеки да помагат в неговото развитие? Срещат ли нужното уважение на своя труд? Всички тези въпроси трябва да си задаваме не само преди новата учебна година. Знаем какво се случва в страната по училищата – едва ли може да се успокоим, че Троян е самотен остров, незасегнат от насилие. ..

Най-важният въпрос, който всяка нова учебна година стои пред общинските съветници като представители на обществото, е въпросът за броя на учениците. За пълняемостта на паралелките. И всяка година приемаме  непълни паралелки, по селата – и слети. Там няма достатъчно деца, учителите самоотвержено полагат много усилия, за да издирят и задържат в училище тези, които подлежат на обучение. На тях им е много по-трудно от ситуацията, в която са градските им колеги. Научих, че тези учители не получават допълнително възнаграждение за 24 май, по Коледа и в началото на учебната година, както учителите в града. Причината е в недостига на делегирания бюджет – той зависи от броя ученици. Според мен не е справедливо за положен труд да не получаваш бонусите, които имат други на сходна позиция – що се касае до общинска работа. Затова предлагам в общинския бюджет да се заделят средства, за да бъдат равни като привилегии педагозите по селата с тези от града. Сумата няма да е голяма и една несправедливост ще се изправи. И нека не забравяме простичката истина, че всеки се нуждае от оценка за своята работа, а по-добра оценка от финансовия стимул засега няма.