Бяхме трима кандидати за общински съветници. Хората бяха откровени и критични. Най-активен изразител на мнение бе инж.Пенчо Адърски, но се включваха и всички останали. Заявиха, че никой не идва при тях, след като минат изборите, и добре, че е кметският съвет да поставя проблемите и да настоява за решаването им. Малко нескромно, но се зарадвах, че оценяват моята помощ, за да се реши един от тях – за осветление на пътека, която скъсява пътя на пешеходците към града. Бяха недоволни от майсторите, които са работили по това – „оставили си ръцете”, но все пак желаното е факт. А към мен имаше благодарност за съдействието.
Изразиха недоволство, че след ВиК работа по улицата – доста натоварена, както се убедихме лично, не са запълнени с асфалт местата, където е копано, автомобилите са пред сериозно изпитание през тях, да не говорим за минувачите. На улица с крайна къща трябва да се постави особено необходимата улична лампа. Оплакаха се, че е идвал служител от Общината, който обяснявал не как може да се реши проблемът, а – как не може. Обещах им и се наемам да направим нужното, за да има осветително тяло, където е належащо за нормален живот на хората. Друг проблем е липсата на обществен транспорт, при положение че мнозина са в напреднала възраст и шофирането е трудно. Поискаха поне в четвъртък да идва микробус. Високата скорост, с която се шофира тук, също създава опасности. Изпитание е ходенето пеша към фирмите наблизо, тъй като липсва тротоар – помолиха поне от едната страна да се изгради малък тротоар. Ще направя всичко възможно да се удовлетворят тези искания – иска се преди всичко добра воля.
Другите проблеми, които се откроиха, ги има в доста села – нетърпима воня в жилищата от животни, отглеждани в нарушение на съответната наредба, препълнени контейнери или липса на такива ( от комуналните казвали, че там е трудно да стигат и за зимно време е понятно, но хората смятат, че в летния сезон би могло да се извършва). Разговорът не се ограничи само с проблемите в квартала, а и с проблеми в града: незаконното строителство по улица „Хан Аспарух” и в междублоковите пространства на места ( бараки и какви ли не „кемпи”, извън нормалните представи за европейски град), не навсякъде асфалтирани. В безобразно състояние е кръстовището при Ловното, казаха още хората. Не пропуснаха вечния троянски проблем – паркирането. Стана дума и за това, че в града се осъществява промишлена дейност, а нейното място е в определените промишлени зони.
Пред хората от квартал Балкан заявих, че ще поискаме да бъде разписано в програмата за управление какво конкретно ще се прави, като това ще е съгласувано с кварталните съвети заради ограничения финансов ресурс. Заявих още, че трябват регулярни срещи по места за отчитане на свършеното и за контрол.