Като проблеми изтъкнаха бедственото положение на канализацията в половината село, както се изразиха, положението на работили в несъществуващата вече кооперация жени, които не могат да получат помощите, от които се нуждаят, тъй като се водят на работа в тази кооперация, документално това не е приключено. Стана дума, че трябва ремонт на улично осветление, на кметството, да се почисти детската градина, да се оправи електроснабдяването, защото през ден гасне токът, а освен че е неудобно за жителите, има и къщи за гости.

В изказванията си хората най-напред говориха за закритото училище. „Защо няма млади хора тук?”, попита Стефан Стратев. И той, и другите бяха остро критични към това, което е направило общинското ръководство, като е закрило с лека ръка училището, което има прекрасна база – такава в Дебнево липсва и тепърва трябва да се създава. Хората имаха съмнения и попитаха дали има изтичане на материални ресурси от Врабево към Дебнево, с болка казаха, че местни семейства заради децата си са заминали да живеят в Троян или Ловеч. Стана дума и за това, че не са успели да съхранят училището като климатично, за да го има и днес, че са пропуснали ценно време, което е вина на училищното ръководство през годините и на селските управи.

Какво ще се прави с богатата материална база на закритото училище , което има хубаво общежитие, столова, физкултурен салон, нова площадка за мини футбол, е от особена важност. Засега идеите, които не бяха особено добре приети от хората, се въртят за разкриване на Дом за възрастни хора. Безспорно нуждите от подобни домове в нашата страна, както и в общината, ще стават все по-големи.

Но аз лично бих предложил друго – да опитаме да привлечем младостта и енергията тук, като преобразуваме ( може чрез публично-частно партньорство например) тази база в обучителен център, в място за тиймбилдинги, за фирмени срещи, за обучение на ученици и т.н. Селото има средищно положение в страната, при една добра реклама такъв център може да се развие. Особено ако е на по-достъпни цени, а не както е сега в обучителните центрове с техните лукс условия.

Разбира се, подобна идея ще срещне много трудности, но не е ли по-добре да мислим как да се случи, а не как да не стане?