Четох наскоро книга на американския президент Доналд Тръмп – „Пътят към успеха”. Предполагах, че в нея той пише как се е издигнал, как е натрупал огромното си състояние и е печелил най-красивите жени, но се оказа друго – книгата съдържа споделени мисли от различни мениджъри и висши ръководители на най-големите успели фирми в Америка, които са отговорили на Тръмп как са постигнали това, какви принципи са прилагали, какъв е техният опит. Тази книга може да е полезна и на българските бизнесмени в много отношения, макар че на пръв поглед, понеже ситуацията в двете страни е много различна, човек може да си каже, че това тук няма как да стане. Все пак трябва да се учим от най-успелите, ако можем, да прилагаме техния опит и да не откриваме топлата вода, защото ще ни покажат къде зимуват раците и все ще сме на опашката. Защо пиша тези редове? Впечатли ме едно изказване, в което съветът бе да бъдат приобщавани работниците и служителите към управлението на фирмата, да се чувстват , че тяхното мнение ще се зачете, че могат да дават предложения.

Питам се – не може ли това да се приложи в троянски условия в управлението? През мандата на кмета Михайлова бяха създадени – първия мандат – съвети по различни области, в които известни в града фигури обсъждат разни проблеми и дават мнения, предложения. В това няма нищо лошо, но защо не стигнем по-далеч – всеки гражданин да има възможност не само за сигнал за нередност, а и за предложение как нещата да се подобрят. Това да става лесно чрез сайта на общината. Има много хора с интересни виждания, с практически решения на много неща, които затормозват живота. Да има дадем шанс да ги кажат – това ще е шанс за всички. Никой не трябва да мисли, че е най-умният и само той знае повече...