Вероятно повечето хора знаят, че след дълги битки държавата предостави на общината безвъзмездно собствеността върху басейна и банята в Шипково. За да придобият те необходимия вид и да заработят ефективно, са нужни много средства – общинският бюджет няма как да осигури толкова. Затова предложението на общинското ръководство бе да се тръгне към концесия. След много труд от страна на администрацията на заседанието на 26 октомври бе внесено предложение за стартиране на процедура по отдаването на обектите на концесия. Нашите опоненти отложиха разглеждането на предложението и този възел остава за разрешаване пред новата управа и новия общински съвет. Но забавянето  означава загуба или най-малкото пропуснати ползи. А басейнът и минералната баня, за които става въпрос, са необходими и за болни, и за здрави, за млади и по-възрастни. Нужно ли е да се убеждаваме колко са полезни за здравето процедурите с минерална вода?

Шипково е едно от богатите села в нашата община с тази уникална минерална вода. Това богатство обаче се пропилява, туристите като че ли го забравиха, цялото внимание е насочено към Чифлик. А място за развитие и за печалба има и на двете места.  За Шипково  все по-рядко или почти нищо не се чува, видимо туризмът не се развива така, както му прилича. Смятам, че трябва да му се прави по-активна  реклама, но и че трябва да има какво да се предложи на гостите тук.

Курортът има не много привлекателен вид. Интересната чешма с няколко чучура, от които хората си наливаха различна по свойства минерална вода, не работи. Няма откъде и да си я купи човек – тя от години не се бутилира. Така селото и общината „оправдават” народната мъдрост „вода гази, жаден ходи”. Различни бизнесмени я бутилириха, но – неясно защо, това вече не се прави. Не е ли крайно време тази ценна вода да стига до хората, а и да носи печалба? И защо, ако няма желаещи, Общината да не създаде и развие такова предприятие, като осигурява и работни места? Наясно съм, че осъществяването не е лесно, но може да се търси решение. Защото е срамота такова богатство да не се използва – особено като гледаме как къде ли не в страната се бутилират минерални води. Време е шипковската да заеме място в магазините и лечебните й свойства да помагат на хората.

Наскоро бях в селото и с тъга видях състоянието на училищната сграда и прилежащите постройки. Училището беше закрито, но тази собственост трябва да се съхрани и да намери ново развитие. Местните хора могат да дадат идеи в това отношение.

Шипковените са чешити хора, със свой дух и характер. Заслужават подкрепа.